Основни понятия в Библията

И преди да започна да разглеждам основния въпрос за това, че е възможен живот без болести и смърт ще отбележа ясно и категорично - в Библията истината е абсолютна и безусловна. Както и любовта на Бог е абсолютна и безусловна. И ако нещо не се разбира от читателите, това е, защото не са положени достатъчно усилия, за да се изследва и разбере истинския замисъл на Божието Слово и следователно грешката е в нас, но не и в Бог. Божието Слово е абсолютната Истина! Това не значи, че не може да обсъждаме и да търсим обяснението на въпросите, които не са ни ясни. В тази книга ще се постарая да изложа основната идея на Библията. Моите обяснения ще подкрепя с подходящите цитати, за да се обоснова, твърдо и макар доста накратко, за какво става на въпрос и какво иска да ни каже Бог със Своето Слово. Тъй като в Библията има сложни за разбиране неща, които за яснота Бог е нарекъл твърда храна, аз ще се опитам да направя твърдата храна по-мека и достъпна за болшинството от хората, за да стане по-лесно усвоима, разбираема и достъпна.

В света има жито, има и плевели – това са двете абсолютно разделени по характер, цели и предназначение категории хора – има МЪЖ и ЖЕНА в материалния свят, а в духовния свят има ЖИТО и ПЛЕВЕЛИ. И това го разбираме от следните стихове:

Матей 13 гл.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

36 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

Римляни 9 гл.

11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?

22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

Извод:

От Бог зависи дали човекът да е мъж или жена, а също дали да е добър човек, или лош човек – плевел или жито, като всяка от тези категории има коренно различни белези и характеристики. Не може да направиш избор да си добър, ако заложеният в теб дух е зъл. И не може да си лош, ако заложеният в теб е добър ДУХ. Тоест определящ е ДУХЪТ. АМИН! Какво разбрахме ние внуците на Адам и Ева? Какво разбрахме за характерните белези на доброто и на злото? Каква е разликата и как можем да ги разпознаваме хората и разделяме по ДУХ, а не по дела. Защото има умишлен грях и неосъзнати грешки:

Защото ние сме едно, а глава е Христос и Той ни ръководи и Негова е волята и водителството ни.

Всеки, който е от Житото е част от Божието тяло. И това е според казаното в Библията. Всеки е част от НЕГО, а ТОЙ е главата. Всеки човек се ражда с някаква мисия и задача, като част от Бог. Един е ръка, друг крак или око и така всички хора изграждаме тялото на Господ. Може ли ръката да участва във вървенето или има ли способност да гледа и вижда? Не! Затова всеки има задача, която му е дадена още от раждането. И може ли моята ръка да ми казва какво аз, като личност да правя? Може да ме заболи и тогава, аз ще обърна внимание и ще я излекувам, но частите на тялото са, за да служат на цялото тяло и да са покорни и изпълнителни.

1 Коринтяни 12 гл.

14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.

24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

И тъй нищо важно не може да стане, ако то не е предвидено, ако не е определено да се случи, затова е казано:

Йоан 3 гл.:

27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

За Бог всичко е ясно и определено още от създаването, затова е казано, че предварително знае (предузна) и тези, които са предварително узнати, тях и определя (предопредели).

Римляни 8 гл.:

29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

Тоест: Човек не може да си определи да бъде мъж или жена, както и да се самоопредели да бъде дете на Бог или дете на сатана.

Яков 1 гл.:

17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

Всичко, което става и ако то е добро е планувано, ще се случи, защото Бог е постоянен и не се променя - нито в справедливостта, нито в милостта Си.

Предлагам един пример за познаване на Дух:

Ако поднесеш чаша с отровна вода на някой, но не знаеш, че тази вода е отровна и му подаваш водата с цел да го ободриш и той да се разхлади и освежи и му причиниш смърт от незнание, то вина нямаш. Но ако му подадеш чаша и си мислиш, че в чашата има отрова (а там няма) и му я даваш с цел да го убиеш, то и да не умре този, на когото я даваш, това вече е умишлено убийство и е грях. Защото в сърцето си, си искал да убиеш, с което ставаш убиец от гледната точка на Висшата Сила. А Бог знае всичко и това, което е в сърцето на човека също.

Първият човек в този пример има грешка, но не грях и затова Бог е умрял, за да прости грешките ни, но не и греховете на втория човек, който не уби, но в сърцето си искаше да убие. Подобен е случаят с разкаянието на Петър, когато поради страх, или несигурност Петър изостави Исус и даже се отказа от Него и когато разбра какво е сторил се разкая и плака. За разлика от Юда, който Го предаде, след като разбра че стремежът му за властване рухна, а не се разкая, но се самоуби.