Обратно към страница 3

Страница 4

Към страница 5


Има ли хора описани в Словото, които са живели и живеят без да са минали през смърт?

Това са Енох, Илия и Йоан.

Ще отделим време, за да изследваме в какво се състои опитът и заслугата на всеки един от тях, за да бъдат дарени с този ценен дар – живот без смърт.

За Енох има малко писано, защото е живял преди потопа, за Илия повече, а за Йоан има написани факти, като тема за размисъл и факти, които трябва да бъдат анализирани. А сега ще представя първо Енох:

Битие 5 гл.

23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.

24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.

Какво значи да вярваш и да ходиш по Бога? Това значи да имаш доверие в принципите и правилата дадени от Бог и да се съобразяваш с тях, а също и да ги прилагаш спрямо себе си и другите. Тоест да живееш в хармония както със себе си, така и с другите и така да се всява равновесие и единство в обществото. Да се държи на морал, чест и правда.

Евреи 11 гл.

5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

От следващите стихове разбираме нещо много важно за Енох – той много точно описва характерните белези на плевелите и ги съпоставя с тези на житото.

Юда 1 гл.

10 Тия, обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си.

11 Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство.

12 Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;

13 свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века.

14 За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии,

15 да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.

16 Тия са роптатели, оплаквачи, които ходят по страстите си, (и устата им говорят надуто), и заради печалба ласкаят човеците.

17 Но, вие, възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха:

18 В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти.

19 Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа.

20 А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух,

21 пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.

22 И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви;

23 други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха.

24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,

25 на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.

В тези стихове ясно са посочени характерните белези на плевелите, в контраст на духовната чистота на Енох. Има съпоставяне на плевели и жито и последиците от техните действия, както за едните така и за другите.

Извод:

От стиховете разбираме, че Енох е съблюдавал Божиите пътища и е бил угоден на Бог, затова не е видял смърт и Господ го е взел при себе си. Той ясно е осъзнавал характерите на плевелите и тези на житото. Правилно е разделял добро от зло.

За Илия:

Живял по времето на Самария. Град, който се намирал по средата на Палестина (шест мили на северозапад от Сихем). Той е бил съграден от Амрий, Израилски цар, (около 920г. преди Р.Х.), и наречен по името на Семер, предишният стопанин на хълма, където градът се съградил. Този град станал обичайното местопребивание на Израилските царе, вместо Сихем и Терса (предишните столици). Градът е бил украсен с обществени сгради. Ахаав построил там къща от слонова кост и един храм на Ваал. Пророците често са го изобличавали за идолопоклонството му. Сирийците го обсаждали два пъти. Накрая Саргон, Асирийския цар, превзел и съсипал градът, и отвел в плен жителите му (721г. преди Р.Х.)

Героите които участват в разказа за делото и събитията, касаещи живота на Илия са следните:

Ахаав се възцарява над Израел и царува 22 години. Царуването му се характеризира с големи злини, както и на жена му Езавел. Ахав е цар на Израил, управлявал около 870 – 850 година пр.н.е. Според Библията той се жени за Езавел, която има голямо влияние върху него и се опитва да наложи в Израил почитането на Ваал.

3 Царе 16 гл.

30 А Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него.

31 И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и да му се покланя.

32 И издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в Самария.

33 Ахаав направи и ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог.

Езавел избива господните пророци, а Ахав убива Навутей, символизиращ на Исус Христос и му отнема лозето (подчинява църквата и тя става част от сатанинските култове).

В публикуваните откъси Бог обяснява, че Ахав символизира сатана във второто му лице - звяр, земна власт. Сатана постига същото и в новозаветното време, когато използва земната власт, за да подчини новозаветната църква.

За Илия, който е живял след потопа, преди Христос има повече изнесени факти.

По това време когато Илия е живял в Самария е имало голяма суша и глад. Езавел жената на цар Ахаав преследвала и убивала Божиите пророци. Авдии слуга на Ахаав спасява 100 пророка служители на Бог от преследването на Езавел и от нейната омраза срещу божиите служители.

Показано е корено различното отношение на Ахаав и на Авдии към Илия. Царят Ахаав, е служител на вааловите идолопоклонници. За Ахаав Илия е размирник и смущава Израел, а за Авдий, Илия е човек достоен за уважение. Илия в отговор показва зловредната роля на вааловите последователи, или тъй наречените ваалими. Показана е ответната решимост на Илия да докаже кой Бог е истинският и с кого би трябвало да се съобразяват хората, ако искат да имат нормални за живот климатични условия. И така Илия събира всичките четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотен пророци на Ашера, които са под закрилата на Езавел. И постъпва много честно, защото поставя облог, като залага живота си срещу техния. Чиито Бог е наистина Бог, ще се изяви и ще чуе молитвата на своя Пророк. Ако истинският бог е ваал, той ще чуе ваалимите и ще приеме жертвата им, като спусне огън на юнеца в знак, че приема жертвата им. Ако Богът на Илия е истински, Той ще спусне огън, за да приеме жертвата на Своя пророк.

От там нататък събитията се развиват очевидно в полза на Истинския слуга на Господ. Следва изпълнението на облога не Илия загубва живота си, а Вааловите пророци. Когато е унищожена причината за злините, които докарват запустение, лош климат, лошо здраве, липса на храна, липса на земеделие и животновъдство, на енергия, морал и мир на земята, то и всичко, като следствие се възстановява около нас и в нас с помощта на Духът. Илия казва: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла. И въпреки, че уби, пак е праведник за което бива награден. Целта на дявола е да не дойде Духът на Илия. Тоест разделянето на плевели и жито, ако е от БОГА трябва да е по Дух, а не по закон!

Защото това разделяне, което Илия направи, може да стане само и единствено с Божият Дух.

3 Царе 18 гл.

2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23 Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

44 И седмия път той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46 И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

И затова дело, което извърши Илия е награден с Живот без смърт. Това е разделяне на добро и зло. Злото е наказано справедливо, за да се защитят всички, които искат да са нормални и да живеят с Божествените принципи и закони. Това е любовта, която проявява милост към житото и справедливост към плевелите. Затова се казва Бог е милостив и справедлив и Той дълго търпи, но не забравя. АМИН!

Извод:

Илия разпозна кои са вааловци и сключи облог с тях. След като Илия показа, кой е Истинския Бог, с което спечели облога, Илия уби всички вааловци. Илия имаше познание за добро и зло. Той беше безкомпромисен спрямо злото, защото ако не беше, щяха да загинат много невинни жертви от глад и суша. Направи това, защото обичаше хората, за да защити невинните и излъгани деца на Бог.


Обратно към страница 3

Страница 4

Към страница 5