Сега да разгледам случката когато Апостолите се събират и Мария полива Исус с миро и с косите си изтрива краката Му.

Последната вечеря на Исус, известна още като Тайната вечеря, е последната вечеря на Исус Христос с неговите апостоли преди неговото разпятие. По време на тази вечеря той установява Евхаристията, като дава хляб и вино, символизиращи неговото тяло и кръв. Събитието е описано в Новия завет и е тема на много произведения на изкуството, най-известното от които е стенописът на Леонардо да Винчи - Тайната вечеря.

Преди празника Пасха Исус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай. Това стана по време на вечерята. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде. Исус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса. После наля вода в легена и започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан. Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“ Исус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“ Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Исус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“ Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“ Исус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“

А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас? Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв. И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг. Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас. Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.

Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: ‘Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене. Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният. Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“

Исус предсказва, че ще бъде предаден. Като каза това, дълбоко смутен, Исус заяви пред всички: „Истината, истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори. А един от учениците, когото Исус обичаше, беше седнал до самия Исус. На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори. Той, като се наклони към Исус, каза: „Господи, кой е?“ Исус отговори: „Онзи е, за когото Аз натопя залък и му дам.“ И като натопи залък, подаде го на Юда Искариот, син на Симон. Тогава, след залъка, Сатаната влезе в Юда. А Исус му рече: „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“ Но никой от насядалите на трапезата не разбра защо му каза това, освен Йоан. А понеже Юда пазеше касата, някои мислеха, че Исус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или – да раздаде нещо на сиромасите. Той взе залъка и веднага излезе. А, беше нощ./Уикипедия/

Но преди да стигна до вземането на Йоан на небето от остров Патмос, искам да обърна внимание на това, че Йоан е бил доста наясно с добро и зло. Йоан е разбирал кой от Апостолите създава интриги и че Юда е имал друга цел, различна от тази на Апостолите. Със следващите стихове ще покажа разликата между нивото на разбиране на ситуацията между Йоан и как разбират нещата Лука, Марк и Матей. Докато Йоан е наясно с това кой какъв е и защо постъпва по определен начин, както Юда, така и Мария, то какво можем да кажем за тримата посочени по-горе апостоли - Лука, Марк и Матей.

Ето една и съща случка – Тайната вечеря - как е описна от тримата апостоли Да видим през техният поглед как стоят нещата от което ще разберем и характерите им. И така нека да видим как Лука, Матей, Марк и Йоан описват една и съща случка когато се събират във фарисеевата къща и когато Мария полива Исус с ароматната вода.

1-ви Лука 7 гл.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 И рече й: Прощават ти се греховете.

Анализ:

Първо: Лука не вижда чувствата на Мария, а я смята за грешница, защото Лука се води от закона и не разбира, че това, което прави Мария на Исус е израз на любов и благодарност за простените й грешки.

Второ: случката с коварната забележка на Юда, че Мария е пропиляла парите за ароматното миро, вместо да ги даде на бедните, не прави впечатление на Лука и той не я описва. Лука обръща внимание на това, че Исус се занимава с грешници. Кой краде и клепа учениците и Мария, кой я защитава, кой изобличава Юда и кой обяснява фактите за кражбите на Юда - на Лука не е ясно. И Лука не вниква в смисъла на думите на Исус: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича. Смисълът е, че който много обича, има много болезнена съвест и развито чувство да бъде добър, за да не наранява другите. Така който много обича си вижда и грешките под лупа, затова и Исус трябва да й прости многото грехове, които Мария според своята съвест е направила. Така излиза, че когато човек обича много, толкова повече грешки си вижда и Исус прощава много повече. Тоест Лука смята Мария за грешница за разлика от Исус, който вижда сърцето на Мария и нейната любов към другите. За заблудите, които Юда внушава на Апостолите няма данни Лука да е разбрал.

2-ри Матей 26 гл.

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

10 Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

Анализ:

Матей е разбрал едно много важно нещо: Че винаги ще има сиромаси и зло, ако Исус не е сред нас. Направил е правилна причинно-следствена връзка. Ако Исус е сред нас, няма да има болести, глад и сиромаси.

Обаче като цяло на Матей не му е ясна ситуацията. Той повтаря думите на Юда (с което става съучастник на Юда в клеветите му и застава до една неправда), като напада Мария и става неволен проводник на неодобрението за това, че се използва скъпото миро, вместо да се даде на бедните. Така много хора правят същото, като Матей. Застават на страната на неправилната кауза, тоест насърчават злото, съдейки от материалната страна, а не отчитат Духа и любовта къде са, за да ги подкрепят. Но тук Исус се намесва и защитава Мария, като показва, че Духът е най-важен в определянето кой е жито и кой е плевел. Уважението към Исус, който носи Божия Дух е определящ за това дали изобщо ще има сиромаси и дали ще има един благоденствуващ народ, ако се зачита Бог. Матей не разбира кой прави сплетни между учениците, кой е злодеят и защо (за да прикрие кражбите си), както и кой защитава доброто.

3-ти Марк 14 гл.

3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше албастарен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 А имаше някои, които негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

Анализ:

И Марк също не разбира какво става в случая. Той, както Лука и Матей стават неволни проводници на злото. И той повтаря упреците към Мария, изречени от Юда за скъпото миро, воден от материален поглед, а не от Духовните неща, които са определящи и също пренебрегва уважението от страна на Мария към Исус и нейното състрадание и любов, което тя изразява с поливането на ухаещата течност и подсушаването с косата си. И тримата Апостоли и Лука, и Марк, и Матей не са наясно със ситуацията и описват един материален поглед, без да разберат същината на събитията. Кой хвърля упреци върху праведната и любеща Мария, за да скара и настрои другите срещу нея. Добре, че са чули думите на Исус и Неговата защита, за да я предадат на нас и да разберем Кой е нашият защитник и на Кой можем да се уповаваме, когато ни нападат. АМИН!

4-и Йоан 12 гл.

1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата вземаше от това, което пускаха в нея.

7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;

29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

Анализ:

Оказва се, че Йоан е напълно наясно със ситуацията. Наясно е с любовта на Мария и защо тя полива нозете на Исус. Защо Юда упреква Мария, че „прахосва“ пари за миро. Първо, за да прикрие кражбите си от касата. После, за да внесе раздор между учениците.

Тук ми прави впечатление, че плевелите са много наясно със ситуациите и с психологията, за да знаят кога какво да кажат и на кого да натрупат вина. Как и кого да упрекнат, за да всеят раздор и разединение в групата. Знаят кого да излъжат, на кого да втълпят страх и кого да съблазнят с лъжи, с интриги, подигравки и безпочвени упреци. Добре, че има такива като Йоан да показват лъжите и да разплитат интригите им и да сме благодарим и се прекланяме пред Исус, който затова Си жертва живота, за да ни защити, както защити Мария, и да ни оправдае пред Бог.

Но първата и основна задача е да обучим чувствата си, за да разпознаваме кои са братя и кои са тези които мразят Исус, а значи и нас. Защото основната цел на Библията е да ни научи какво е добро и какво е зло. Не напразно в последното събиране на Апостолите с Исус там в този момент е казан най-важния и основен урок на цялото Слово, на волята на Бог за да има щастие между хората и да няма смърт.

1 Коринтяни 15 гл.

55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

В цялата Библия от началото до края нишката, която трябва да проследим е разделянето на доброто от злото; Като се започне от Едем и минем през Египет и извеждането на евреите от Моисей, през пророците, разликата между предателството на Петър и Юда, разпъването на Исус, когато с двете си ръце раздели каещия се от некаящия се престъпник и стигнем до Откровение и Милениума.

И сега да видим какво е най-важното послание дадено от Исус на учениците, а и на целия свят часове преди Неговата Жертва.

Лука 22 гл.

35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

Да повторим, защото е важно. Много е важно!. Това е посланието към житото в света – към целия свят:

Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

Казва ни се: – Трябва ви торба и купете си нож! На всяка цена НОЖ! Нож за разделяне добро и зло!

А кесията е това, което се каза за твърдата храна, а именно методи за усъвършенстване в търсене на познанието за разделянето на добро/зло:

Евреи 5 гл.

14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Искам да разгледаме най-важното и основното дело в живота на Исус: ЖЕРТВАТА МУ ЗА ИЗКУПУВАНЕ НА ПРАВЕДНИЦИТЕ . Според Новия Завет, Исус е разпнат на кръст на мястото, наречено Голгота, което по онова време било в покрайнините на стария Ерусалим. На арамейски, езика на Юдеите, думата Голгота се превежда като "мястото на черепа", тъй като това място е било хълма, чиято форма е наподобявала череп. Днес точното местоположение на Голгота все още е предмет на горещи спорове.

Но това са само факти, а истинския замисъл на този важен и съдбовен акт за света показва пак това разделяне на добро и зло. Не случайно от двете страни на Исус са двамата разбойника осъдени съвсем справедливо според съществуващите тогава закони за направени престъпления. И на двамата Исус предлага да бъдат спасени след смъртта т.е. да бъдат възкресени. Единият приема да му бъдат простени греховете, а другият се подиграва с това предложение:

Лука 23 гл.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

Единият приема, защото е правил грешки и грехове, които не осъзнава и съжалява за това. Докато другият престъпник прави съвсем умишлени и злонамерени престъпления, които са продиктувани от неговата душа (да си спомним примера с чашата вода, който дадох по-горе). И затова той се радва и е доволен от себе си.

Даже има подобно разделяне между Петър и Юда: Петър изоставя Исус и се отказва, че е ученик на Христос, а Юда го е предал, защото е искал да бъде негов съратник във властта, когато Исус стане Цар на земята – Юда така е разбирал материално понятията за „власт и цар“. Юда не е разбрал, че царството на Исус не е в този свят и става въпрос за друго царство и за друга власт.

Петър става камък във вярата и (Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят). Докато Юда се самоубива, защото не може да преживее съдбата си да е без власт.